БРЪСКАЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪСКА̀ЛКА ж. Простонар. Метла от вършини. Аз и досега слушам крехкият глас на българското момиченце, което мете двора си с бръскалката, и пее си своята народна песенчица. Л. Каравелов, Съч. II, 29. Майка ѝ е вече навън, мете навалялия сняг. Дългата черна бръскалка драще като врабчови крачка белия сняг. А. Каменова, ХГ, 188. Оставаше само в двора му да влезе, да се развърти с някаква огромна бръскалка и за един миг да измете всичко. Ст. Марков, ДБ, 490.