БРЪСНАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪСНА̀РИН, мн. бръсна̀ри, м. Остар., сега простонар. Бръснар. Бръснаринът Агоп, който не разбираше добре тънкостите на българския език и сам говореше твърде развалено, се засмя. Ст. Чилингиров, ХНН, 14.