БРЪСНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРЪ̀СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бръсна2 и от бръсна се като прил. Който е обръснат, без косми, гладък. — Прегледах,.. — отговори заптието, като си обриса с кърпа изпотения бръснат врат. Ив. Вазов, Съч. ХII, 155. Едно бръснато момче се спусна да ми съблича палтото. Ал. Константинов, БГ, 61. Там на прозореца се яви младежкото бръснато лице на Радков, с гъста закъдрена коса. Й. Йовков, ПГ, 246. Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето. Ст. Загорчинов, ДП, 305.
◊ Кой те пита бръснат ли е владиката (кадията). Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат?