БРЪСНИЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪСНЍЧ м. Диал. Бръснач. — Ти дръж брадвата, шепнеше един глас и като ти кажа: "удри!" с острото удри право в главата; тя е остра като бръснич, но гледай верно. Ц. Гинчев, ГК, 286.

◊ Обръсвам / обръсна без бръснич някого. Диал. Излъгвам, измамвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.