БРЪТВЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪТВЀЖ м. 1. Само ед. Говорене на безмислени, празни неща; брътвене, бръщолевене, дърдорене. — Тебе като че те ядоса брътвежа на тая калугерица за Мария? Ив. Вазов, Съч. ХХI, 35. — Господине, по-хубав от тоя костюм няма да намерите в целия град... Карл не обърна внимание на брътвежа му. Ив. Планински, БС, 21.

2. Обикн. мн. Празни, глупави разговори, приказки; брътвения, бръщолевения.Седнахме на балкона и прекарахме около два часа в глупави брътвежи. К. Калчев, ДНГ, 154. Пашон не даде ухо на тия брътвежи — малко ли глупости може да изтърсва един пияница, какъвто си е Скокльо. Б. Обретенов, С, 190.