БРЪЩОЛЀВЯ

БРЪЩОЛЀВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Разг. 1. Говоря неразбрано, неясно; дърдоря, брътвя. Еньо вдигна глава и почна да бръщолеви несвързано. Елин Пелин, Съч. III, 149. Детето вече се опитваше да говори, бръщолевеше отделни думички. Ст. Марков, ДБ, 201.

2. Пренебр. Говоря глупости, празни неща; плещя, дрънкам, брътвя. Той прилича на млада маймуна, която се плези всекиму и която безспирно бръщолеви глупости. Б. Шивачев, ПЮА, 85. — Ти, Хаджи, си бръщолевиш, каквото ти дойде на ума! Л. Каравелов, Съч. II, 50. Недей бръщолеви неврели, ни кипели. П. Р. Славейков, БП I, 301. бръщолевя се страд. Срамота е да се сърдим на един любезен чужденец, който,.., за да не ни обиди, повтаря само онова, което по нас се бръщолеви. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 356. Какво ли не се бръщолевеше за нея. бръщолеви се безл. от бръщолевя във 2 знач.

Списък на думите по буква