БРЯГ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРЯГ, брегъ̀т, брега̀, мн. бреговѐ, след числ. бря̀га, м. 1. Тясна гранична ивица земя край река, море, езеро и др. Мина от единия бряг на реката на другия и тръгна нагоре. Й. Йовков, СЛ, 68. Морето игриво менеше цвета си от хоризонта към брега. Д. Добревски, БКН, 5. Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта. Елин Пелин, Съч. I, 14. И кораба се носи леко / с попътни тихи ветрове, / и чезнете в мъгли далеко / вий, родни брегове. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Къдрав, лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг. П. К. Яворов, Съч. I, 13.
2. Стръмна и висока страна на дол, ров и др.; стръмнина, урва. След минута той нагази храсталака в дъното на дола, чиито брегове бяха каменливи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 174. Преминахме с мъка някакъв дълбок дол със стръмни и хлъзгави брегове. Й. Йовков, Разк. II, 134. Високите брегове на дола бяха като стени между него и селото и само небето се виждаше над главата му. Д. Талев, ЖС, 10. Слязоха в дола, който пресичаше лозята. Бреговете му бяха обрасли с шипки и трънаци, а дъното му беше сухо и постлано със ситен пясък. К. Петканов, ОБ, 88.
3. Само ед. Земя, суша, разположена край морето (в противоположност на морето). Командата получи разрешение да слезе на брега в първия градски отпуск от пристигането на "Надежда" в Севастопол. Д. Добревски, БКН, 69. Острото оръжие светна като спасение, като бряг пред очите на моряк, изправен върху палубата на продънен кораб. А. Каралийчев, ЛС, 20. Когато се качи във влака, стори му се, че е стигнал спасителния бряг, и тежко се отпусна на скамейката. М. Грубешлиева, ПИУ, 242.
4. Прен. Поет. Страна, край. Щом излезе с дружината си на големия път по посока към Обител, Самуил Мокри се почувствува понесен от могъща вълна, откъснат сякаш от родния бряг. Д. Талев, С II, 116. Разстлала се е ясна шир / и в нея странникът недраг / след много бури най-подир / намира своя роден бряг. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 80. Роден в нощта сред лесове безкрайни, / от кой ли бряг те любовта зове, / ти, облак, пътнико към вечни тайни, / към сини пропасти и светове? А. Разцветников, Ст, 14.
5. Прен. Поет. Предел, граница. Дор нашта мисъл тича надалеч / и няма бряг на нашето мечтание, / поети може и да няма веч — / поезията вечно ще остане. Ив. Вазов, Съч. III, 6. И златните ниви / люлеят назрели / без бряг класове. Н. Лилиев, Ст, 1932. 16.
◊ Бия се (блъскам се, бъхтя се) като <мътна> вода о (в) бряг. Разг. Трудя се, работя пряко силите си, но без особен резултат. — Малко ли години се наказвам аз и се бия като вода о бряг. Ив. Вазов, Съч. |Х, 55. — Комунистите, щом сте за сиромашта, да видим сега пак ще ни оставите ли да се блъскаме като мътна вода в бряг. П. Славински, ПЗ, 82.