БРЯСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЯ̀СТ, бря̀стът, бря̀ста, мн. бря̀стове, след числ. бря̀ста, м. 1. Широколистно, високо клонесто дърво с черна грапава кора и с назъбени листа. Ulmus campestris. Между белите стени на къщите с черни, угаснали прозорци, издигаха се двата тъмни бряста. Й. Йовков, ВАХ, 138. Слънцето захождаше, когато Богдан спря под клоните на вековен бряст. К. Петканов, Х, 165. Спряха се под клоните на един черен бряст, където отвисоко можеше да се види цялото изпъстрено сборище, сградите, камбанарията. П. Михайлов, ПЗ, 94. Само вековните брястове бележеха пътя, по който някога беше текъл животът между двата големи града. А. Дончев, СВС, 7.

2. Само ед. Дървен материал от такова дърво. Коларите правят нови каруци с главини от осен и бряст, наплати от бук, дъбови спици и чамови сандъци. А. Каралийчев, НЗ, 202.