БРЯХ

БРЯХ междум. Простонар. Брех; бре2, брей2. — Брях, майчице! — тюхна се бабата. — Лисица ли ги издуши, орлите ли ги [патетата] отнесоха по "Червеница"? О. Василев, УП, 37. Чаплека с растяща тревога наблюдаваше затворените тънки устни на лицето му — .. "Мъчен човек, брях" — рече си той. Ц. Лачева, СА, 13.

Списък на думите по буква