БУБА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀БА¹ ж. Гъсеница на копринената пеперуда, която се храни с черничеви листа и свива пашкули, и се отглежда за добиване на коприна. — Днес цялото село храни буби. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 84. Някога, една година баща ѝ беше се заел да отгледва копринени буби. Г. Райчев, ЗК, 92. — Какво правиш тук? — Буби храним. Той ни посочи стаите, които бяха пълни с едри гъсеници. Ив. Карановски, Разк. I, 78. Мама шума бери, шума черничава, шума черничава, буби да нарани, / буби да нарани, пашкули да свият. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 150.

БУ̀БА² ж. Дет. 1. Всякакъв вид насекомо; буболечка. Буба лази, лази, лази, / търси място где да влезе.

2. Въображаемо демонично същество, с което плашат децата. Мълчи, че ще чуе бубата, та ще те грабне да те изяде. Ст. Младенов, БТР I, 220. Ще те дам на бубата! Ст. Младенов, БТР I, 220. Иди си, иди си, бубо: нашите деца не плачат. Ст. Младенов, БТР I, 20.