БУБАКЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Памучен. Отговори Момчил юнак: / — Иди, сестро, ав земника, / та отвори мой сандъка, / извади ми това платно, / това платно бубакерно, та го фърли през дувара, / да се фате за платното. Нар. пес., СбНУ Х, 89.