БУ̀БИКОПФ

БУ̀БИКОПФ, мн. няма, м. Книж. Вид дамска прическа, при която косата се подстригва отзад и встрани късо като на момче. Аз каквото сторя, тя ми прави контра..: аз си пуснах дълга коса, която се изви над яката ми, тя се острига бубикопф. Г. Краев, АЗ, 7-8.

— Нем. Bubikopf.

Списък на думите по буква