БУГАРИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ГАРИ мн., ед. бу̀гарин м. Диал. Българи. Извън абаджийското съсловие в Цариград постепенно се създали и други съсловия: панагюрци, котленци, карнобатци, врачани, самоковци — станали месари или джелепи,.. Едни се наричат бугари, други — болгари, трети — блъгари, па имало и... българи. Хр. Бръзицов, НЦ, 24.