БУДА̀К, мн. -ци, м. Диал. Сък в дърво; чвор. ● Обр. — Горкичката! С черен повой майка ѝ я [Мария] повила. Цял живот ще си блъска главата в остри будаци! К. Петканов, ДЧ, 112.
— Тур. budak.