БУДАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУДАЛА̀, зват. будала̀ и будало̀, м. и ж. Разг. Пренебр. Глупав човек (мъж или жена); глупак, глупачка. Винаги вървеше първа и в ходенето, и в работата, затуй, като я гледаха селяните, думаха: на будалата му дай тежка работа и дълъг път. А. Каралийчев, В, 80. Хората не са будали да дават хубавото на нас, а лошото да оставят за себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 196. — Ти си будала, даскал Киро, — .. — Срещу мене голям бабаитин не смее да излезе, а ти си се осмелил! Зл. Чолакова, БК, 93. — Ей гиди, лудо будало, / Не смейем от кучка майка / китка на глава да носим. Нар. пес., СбНУ ХI, 54. Слепец за път и будала за съвет не трябва да питаш. Послов., П. Р. Славейков, БП, II, 123.

— Тур. budala.