БУ̀ДЕНЕ

БУ̀ДЕНЕ ср. Отгл. същ. от будя и от будя се. Трябвало е будене за дълбоко заспалата петвековна рая, за овцата, която е събличала по две кожи наведнъж: една за топло на патрик, друга за меко на султана. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 230. Не знам дали от тази прежда / за мачтата платно ще стане / на някогашната ми ладия, / .. / Но знам — ще стане златоткан покров, / под който сладко ще сънувам / съня, от който няма будене / — и в който няма и заблуди. Е. Багряна, ЗМ, 24.

Списък на думите по буква