БУДНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от буден (в 1 и 4 знач.). Те правяха интриги между българите,.., сякак клеветяха пред правителството секи българин, когото виждаха, че е по-будничък от другите. Р. Каролев, УБЧИ, 154.