БУДУ̀ВАМ

БУДУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Стоя буден, не спя, обикн. когато това се налага. Двамата бегълци останаха в гората... Но те бяха нащрек, не нощуваха никога на едно и също място, а когато единият спеше, другият будуваше. Г. Караславов, ОХ II, 427. У дома му всички спяха. Будуваше и го очакваше с тревога само майка му. Г. Русафов, ИТБД, 159. Докога съм будувал и кога заспал — не знам. На заранта Ариф ме събуди — вече приготвен, с товарени коне. Н. Хайтов, ПП, 109. В къщи спяха, а при мене сънят все не идваше и не идваше. Защо будувах? Н. Нинов, ЕШО, 112-113. Цяла нощ той будува и дълго мисли за парите си... Д. Немиров, Б, 92.

Списък на думите по буква