БУЕТА̀К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Буядак. Ето и една необитавана червена къщурка с градинка до гърба ѝ. Бурени са израсли до покрива. Плетът на градинката също е обрасъл с бурени; вътре пък в градинката, всред дивия буетак, се червенее случаен стрък ружа. Ил. Волен, РК, 34.