БУЗИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ЗИЦА ж. Диал. Умал. от буза; бузка, бузичка, бузе, бузле. По кьошковете вече успеле да са появят гиздавите невести с своите трендафилови бузици и с чашата в ръка. Л. Каравелов, Съч. II, 30. Имаше очи черни като две маслини, вежди тънки,.., бузици румени, сякаш че са червени ябълки. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 220.