БУЙНОКОС —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЙНОКО̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с буйна коса. Командирът на ядрото е усмихнат, буйнокос, красив и умен младеж. Г. Караславов, ПМ, 29. Трябва да видиш буйнокосите търновлии, развели юнашки перчеми, но облечени в изтъркани цивилни палтенца. А. Гуляшки, Л, 455. Нощ нелегална. Тук сянка се скрие, / ../ Там буйнокоса глава се озърне. / Блеснат отнейде тревожни очи. Бл. Димитрова, Л. 105.