БУЙНОЦВЕТНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУЙНОЦВЀТНАЛ
БУЙНОЦВЀТНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Буйно разцъфтял. ● Обр. Хубавите крехки начатци от буйноцветналата българска книжнина в края на Х век полиняха и загинаха у непрестайните кървави борби. Лет., 1872, 223.