БУЙСТВУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ЙСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буйствувам; буйстване. Като се видяха в пълна сигурност и безнаказаност, колибарите зафанаха да върлуват по един обезпокоителен начин... Трябваше да се тури край на това буйствуване. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 70.