БУК —Речник на българския език — алтернативна версия

БУК, бу̀кът, бу̀ка, мн. бу̀кове, след числ. бу̀ка, м. 1. Широколистно дърво със светлосива гладка кора и назъбени яйцевидни листа, чиято дървесина се използва в мебелната промишленост и др. Fagus. Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянката на зелената заслона на вековните белокожи букове. Ив. Вазов, Съч. ХV, 17. Той беше се спрял под един стар бук и четеше знаците, които бяха начертани на кората му. Й. Йовков, СЛ, 189. Тъкмо сред поляната, два братя — / два бука — клони са разперили. П. П. Славейков, Събр. съч . III, 60. // Само ед. Събир. Такива дървета като гориво за отопление. Тази година горихме почти само бук. △ Докараха ни за зимата дърва, повечето от тях са бук.

2. Само ед. Дървен материал от това дърво. Коларите правят нови каруци с главини от осен и бряст, наплати от бук, дъбови спици и чамови сандъци. А. Каралийчев, С, 98.