БУКАИ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУКАЍ само мн. 1. Вериги за спъване на кон. Конете се връщаха към село, дрънкаха с букаите си и, .. , бързаха да намерят под някоя сянка убежище от жегата и от мухите. Й. Йовков, Ж, 1945, 150. Конят пръхтеше, от време на време букаите издрънчаваха. Ем. Станев, ИК III-IV, 410.
2. Простонар. Окови. Грозно и оглушително дрънчаха букаите на краката ми, дордето са възкача по стълбите. З. Стоянов, ЗБВ III, 7. Някой мрачен дух в скалите / оковал ги бе отколя;.../ Аз разбих им букаите, / пуснах бедните на воля. Ив. Вазов, Съч. III, 116-117.
— От тур. bukaği.