БУКА̀К

БУКА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Събир. Гъсто израсли букови дървета на едно място; букова гора. Отпред им се изпречваше само непроходим гъст букак. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 201. Те [партизаните] прехвърлиха срещното било и през гъста гора слязоха в дълбоко усое, врязано малко косо във вековен букак. Г. Караславов,

Избр. съч. VI, 351. Една вечер, когато кметът на селото научи, че в Мързяновия дол, в букаците, са се появили млади момчета, въоръжени до зъбите, настръхна като усорлица и свика общинския съвет на заседание. А. Каралийчев, СР, 28.

2. Бука1. Върху един рид над крепостта Подвис двамина дървари сечаха млади букаци. Ст. Загорчинов, ДП, 334. Грамадните букаци край дома натежаха от кита, и през нощта придобиха чудовищни форми. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Гористият склон на планината се гънеше като диплите на широка дреха. В падините на гънките растяха тъмно-зелени борове, а по издигнатите ръбове се премесваха дъбове, букаци, брези. А. Дончев, СВС, 71.

— Друга (диал.) форма: бука̀ш.

Списък на думите по буква