БУКАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУКА̀ЧКА ж. Диал. Бука. [Старият елен] Обичаше да посещава сутрин и вечер Солените извори,.. Там имаше една хубава локва, в която се къпеше, а всички тънки и прави букачки наоколо бяха обелени от рогата му. Ем. Станев, ПЕГ, 18. Горе духаше вечерникът. Букачките тихо шумяха, тревата съскаше. Кл. Цачев, СШ, 38-39.

— Друга форма: бука̀шка.