БУ̀КВА

БУ̀КВА ж. 1. Писмен знак, с който се отбелязва обикновено отделен звук от човешката реч; отделен знак от азбуката. На долния ѝ край [на грамотата] висеше сребърен печат, а хартията беше покрита с червени и черни букви. Ст. Загорчинов, ДП, 332. На всеки чин учителят ще раздаде по няколко листчета, на които той е написал един ред букви и един-два реда цели думи. Т. Влайков, Пр I, 213. И аз,.., засричах,.., щастливото писмо на леля Дъмша, написано с детски почерк, без главни букви и без знаци. Елин Пелин, Съч. II, 122. Моята майка беше неграмотна и умееше да напише само името си с четири букви — Рада, — и то погрешно. А. Каралийчев, С, 307. Боби се бе върнал от училище, седеше на масата, пишеше първите букви на азбуката. Вл. Полянов, ПП, 37. Печатни букви. Ръкописни букви.

2. Метална отливка на такъв знак, която служи за набиране на думи при отпечатване. — Ще ни трябва печатница, че и каси с букви. Д. Ангелов, ЖС, 251. — Цял ден висна над печатарската маса. Вадя букви и нареждам думи. А. Каралийчев, НЧ, 21. Печатницата разполага с много букви от различни шрифтове.

3. Отделна част от текст на член или на параграф в закон, устав, правилник и др., отбелязана, обозначена със знак от азбуката. Член 5, буква "б" от Конституцията гласи.

Безгласна буква. Разг. Пренебр. Човек, чието мнение не се зачита. Буква по буква. Съвсем точно, последователно, без да се пропусне или измени нещо; буквално (обикн. за нещо написано, за някакъв текст.) Той повтори писмото, повтори го ред по ред, дума по дума, буква по буква, но нищо ново не откри. Г. Караславов, Избр. съч. I, 374. Държа на (за) (придържам се към) буквата <на закона>. Изисквам точно спазване на формалната, външната страна на нещо (обикн. наредба, разпореждане и под.). Оставам / остана мъртва буква. Книж. За разпоредба, решение и под. — не се прилагам на дело.

Списък на думите по буква