БУКВА̀Р

БУКВА̀Р, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Учебник за начално обучение по четене и писане. Букварите бяха нови, с жълти вътрешни корици, по първите страници — чисти, корави и бели — се чернееха букви. Ил. Волен, МДС, 57. Динчо започна да се приготовлява за училище. Нова чанта, нов буквар, тетрадки. Л. Галина. Л, 74. Учителката не започна с буквите, макар да им раздаде буквари, тетрадки, моливи. Б. Несторов, СР, 168. Било е време, любезний читателю, че тебе един ден са та завели на училището, дето учителят ти е дал един буквар в ръката и,.., най-напред ти е показал азбуката да учиш. Р. Каролев, РМЗ, III.

2. Остар. Малка книжка или тетрадка с нещо написано или с неизписани листа (Н. Геров, РБЯ).

Рибен буквар. Първият български учебник за начално обучение, съставен през Възраждането от д-р Петър Берон, под заглавие "Буквар с различни поучения", но известен с горното име поради изобразения делфин на гърба на корицата му. Нещо чудно беше даскал Стефан със своята широка любов към музиката,.. Рибният буквар ли чете, в Любословието ли се заглежда.., пред него неотлъчно стоеше някое крехко зелено стърче бурен, в което кипи живот, тъй потребен за човеците. Д. Немиров, Б, 53-54. Също и тия не забравиха своите братия, в коя тъмнина ся намират откъм учението,.. — изпращат им армаган от Брашов Рибний буквар. СбПер I, 57-58.

— Друга (диал.) форма: букова̀р.

Списък на думите по буква