БУКВИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀КВИЧКА ж. Умал. от буква. Но аз и да съм спокоен — те не са спокойни:.. Затова директорът час по час влиза в стаята, навърта се около машината и току мята светкавични погледи към ситните буквички. О. Василев, ЖБ, 18. — Прави каквото щеш! Пък аз ще си наредя четалото. Ала пак беда! В същия миг, когато го дръпна към себе си, буквичките му се пръснаха от джобчетата из цялата стая. П. Бобев, ГЕ, 122. Пиша дребни буквички.△ Името беше написано със ситни буквички.