БУКЕТЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУКЀТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от букет; малък букет, китка. Взе букетчето бели рози и ги потопи във вазичката, в която наля прясна вода. Ст. Даскалов, СЛ, 240. Букетче теменужки. Букетче от кокичета.

2. Цветове на дърво или храст, гъсто израснали по няколко заедно. Малката череша се готвеше да цъфти. Пъпките ѝ се пукаха една по една, а от лъскавите кафяви люспици се разгъваха в бели чадърчета цветните ѝ букетчета. П. Бобев, ЗП, 14.