БУКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀КИ, мн. няма, ср. Остар. Название на буква "б" в старобългарската азбука. Вземе от коленете си панакидата, сложи я над кросното и, като показва с пръст, почва да реди: "Аз... буки... веде... глагол." Т. Влайков, Пр I, 93. — Внучето си дадохме в манастира — започна Трифон пръв. — Искаше на четмо и писмо да се учи, а ние сме прости люде, въглищари, не разумеем ни аз, ни буки. Ст. Загорчинов, ДП, 194.
◊ Забрътвил от аз, че не изкарал до буки. Диал. Започнал да се учи усърдно, но нищо не е научил. Ни буки. Разг. Нищо, ни най-малко. Ний и двама знайме да четем, пък тате, мама, уйчо не знаят ни буки. Т. Шишков, ГМ, 42.