БУ̀КИ

БУ̀КИ, мн. няма, ср. Остар. Название на буква "б" в старобългарската азбука. Вземе от коленете си панакидата, сложи я над кросното и, като показва с пръст, почва да реди: "Аз... буки... веде... глагол." Т. Влайков, Пр I, 93. — Внучето си дадохме в манастира — започна Трифон пръв. — Искаше на четмо и писмо да се учи, а ние сме прости люде, въглищари, не разумеем ни аз, ни буки. Ст. Загорчинов, ДП, 194.

Забрътвил от аз, че не изкарал до буки. Диал. Започнал да се учи усърдно, но нищо не е научил. Ни буки. Разг. Нищо, ни най-малко. Ний и двама знайме да четем, пък тате, мама, уйчо не знаят ни буки. Т. Шишков, ГМ, 42.

Списък на думите по буква