БУКОВАК —Речник на българския език — алтернативна версия

БУКОВА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Букак. Няма ги двата ковани чучура. Няма ги и букаците!.. — Време! .. Турци продават добитъка си за паспорт, аз съм чакал години наред да пия от два чучура и да попея в хладен буковак, а седя с празни очи пред една локва. Ст. Сивриев, ЗСБ, 60-61.

2. Разг. Пренебр. Прост, тъп, недосетлив човек (Н. Геров, РБЯ).