БУКОВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀КОВИНА1 ж. Диал. Бук, бука1. И си дума гюзел Катерина: / "Който мое [може] на планина да иде, / да излезне на Шерган планина, / да отсече дърво буковина / и донесе змия тройоглава — / той ще земе гюзел Катерина!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 90 Неска тварим колата саде буковина. БД I, 70. Първата фурна продавам, .. И преди още слънцето да се е показало, отбирам сухи буковини, паля втората фурна и се качвам горе в стаята да почнем пак с жената да намесваме тестото. Й. Радичков, ББ, 68.