БУКСА —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀КСА ж. 1. Желез. Метална кутия за подложка на ос.
2. Електр. Съединител. Във входното устройство се включват елементите между антенните букси на приемника и управляващата решетка на първата лампа. Д. Мишев и др., ТТ, 220. По плаца проснаха кабели, от трансформатора изведоха нови букси. Р. Сугарев, СС, 62.
— От нем. Buchse.