БУЛАМА̀Ч

БУЛАМА̀Ч м. Разг. Безвкусно, блудкаво ястие или питие. Катинка се примоли — ще налее вода и яхнията ще стане чорба... все ще я изядат момчетата. — Ще стане буламач! — ядоса се Славейков. Цв. Минков, МЗ, 210. Ами едно ядене като не е ни кисело, ни солено,.., че то на какво прилича?.. — На буламач, — прибърза пак Бумбала. Ст. Чилингиров, ПЖ, 37. — На̀ сине, пивни си глътка-две,.. Мислейки, че е вино,.. [Герасим] поемна енергично паницата. И без много да души, както правят всички умиращи от жажда пътници, глътна от гъстата и воняща течност. — Пфуу! — изплю той, като се тресеше целият от погнуса.. — Пий си го ти тоя буламач. Ст. Даскалов, СД, 269-270.

— Тур. bulamaç ’воднисто, лепкаво тесто’. — Друга (диал.) форма: булума̀ч.

Списък на думите по буква