БУЛГАРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЛГАРЀ, мн. -та, ср. Диал. Булгарѝя. Тъгата му, че няма деца, лека-полека се изгуби и той тръгна из села и градове.., да пее по кръчмите и да свири дни и нощи с булгаре... К. Петканов, ОБ, 156. Лявата му ръка се плъзна по дългата дръжка на булгарето, намери тънките гласове и заситни весела, игрива песен. К. Петканов, ЗлЗ, 30. Че си на стола сядаше, / със ясно булгаре свиреше, / булгарето му гоори. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 229.