БУЛДОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЛДО̀Г, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Порода кучета с тъпа муцуна. Кучето беше порода булдог.

2. Куче от такава порода. В краката ѝ се хвърли едър бял булдог... Кучето наостри уши и залая. Н. Каралиева, Н, 111. Тогава Хектор,.., го обиколи, огледа го внимателно от всички страни и в знак на доброжелателство допря носа си до неговия. От своя страна булдогът го лизна с топлото си езиче по муцуната и... запознанството стана. Ив. Планински, БС, 31.

3. Спец. Пистолет с къса цев и голям калибър.

— Англ. bulldog.