БУЛИМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЛИМЍЯ ж. Мед. Пристъпи на мъчителен глад и прекомерно приемане на храна с последващо механично предизвикано повръщане, които са резултат от травматични увреждания на мозъка или от нервно, психическо заболяване. Страдащият от булимия има преувеличено усещане на глад. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 16. Булимията се изразява в непрекъснат стремеж от страна на болните да се натъпчат с храна. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.

— От гр. βουλιμία ’силен глад’.