БУЛИН —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ЛИН1, -а, -о, мн.-и, прил. Диал. 1. Който е на буля. Сестро Маринке, Маринке, / стана ми девет години / откак е буля ти умряла, / се ходя, сестро, се търся / булината ти прилика. Нар. пес., СбВСт, 406. Люляла йе Янка / булино детенце / като го й люляла, / Янка й песен пяла: / нани ми, нани ми, / булино детенце, / днеска та люлея, / утре да жалея. Нар. пес., СбНУ, ХХХVIII, 67.
2. Като същ. а) булиния, булината, булиното, мн. булините. Галено обръщение на буля към малко дете или към близък човек. Майстор Добри долу гледа — / нещо начумерен, / "Дал е сърдит", рече Неда, / "Или е уморен?" "Кой го знае, како Недо" / — отговори Дешка, / "и да е сърдит — не е чудно; / работата му е тежка." / "Не го вярвай, булината, / то не е от това." Ц. Гинчев, ДТ, 27-28. б) булини мн. Домът и семейството на буля. Тръндафил дигна пердето и разтвори прозореца.. Оттам се виждаше у булини Костадинини: тя седеше на
къщната врата. М. Кремен, СС, 42-43.
◊ Булини гащи. Диал. 1. Вид червен винен сорт грозде, разпространен в областта на гр. Монтана. 2. Пълзящо растение с бели цветове; повлека.