БУЛКУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Съм, бивам булка (в 1 знач.). И си дарето извади; синката й гора ударила / .. Па на Янка останало / един пешкир копринен, /
дето със него ще булкува. Нар. пес., СбНУ ХI, 46.