БУЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ЛО, мн.-а̀, ср. 1. Покривало от тънка прозрачна материя, което се слага на главата на булката при сключване на брак. Показваше на гостите си фотографиите, които синът изпращаше — най-напред като годеник с годеницата си, после като младоженец с млада булка, пребулена с бяло було и с голяма китка цвете в ръце. Й. Йовков, ЖС, 117. Като гледаше своята разцъфтяна като гюл през май невяста,.., която изпод булото често фърля към него сяйнал от щастие поглед, Колчо се изпълва с неизказна радост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 198-199. Горчо булче води. Свят! Мало и голямо накрай село е излязло булка да среща, Горчовата скопосница да види. — Бре, тоя син — измъмри дядо Генко, загледан в червеното булчино було. Ц. Церковски, Съч. III, 91. // Остар. Тънък плат в различни цветове, с който жените са покривали главата и лицето си. Когато царската колесница се изравни с калугерите, пухкава женска ръка, обсипана с пръстени и гривни, разтвори ресните, а подир нея се показа и лице с вдигнато мораво було. Ст. Загорчинов, ДП, 234. От там се задаваше един богато облечен евреин с червена болярска мантия, с когото вървеше една млада, висока еврейка с бяло було въз лицето. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 140. Тамо ми кръшно играят момци и моми избрани, / .. / с тънки са була момите. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 42. Колата,.. спряха ся; и от тях слезе млада една жена, която имаше лицето си прибулено с едно тънко копринено було. П. Р. Славейков, ЦП III-IV (превод), 23. // Тънък черен плат, с който жените покриват главата и лицето си в знак на траур. Жена му и двете му дъщери вървяха след погребалната кола със зачервени очи, в черни була. Л. Стоянов,П, 477. Траурно було.
2. Черно покривало за глава, което се носи от духовно лице, монах, монахиня. Прииждат отнейде свети патриарси, / със черни си була завити. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 101. От църквата припряно излезе отец игумен, сподирен от монасите, всички в черни була и бляскави стихари, с кадилници, слънца и хоругви в ръце. Д. Рачев, СС, 277.
3. Тънък прозрачен плат за покриване на нещо. Камина с ниска поличка околовръст, с тъкано було и с по една фирида отстрана. Й. Йовков, А, 81. А Парас принеси една икона, завита с едно тенко було. П. Берон, БРП, 62. ● Обр. Слънцето на запад, закрито зад булото на леки, прозрачни облаци, цедеше меката си светлина. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 27. Над горите се лееше лунната светлина, обвиваше ги в унило, прозрачно було. Ем. Станев, ЯГ, 108. Върху хълмовете бавно плуваха млечнобели мъгли, които тлееха и покриваха върховете с тънки, полупрозрачни була... Д. Немиров, Б, 196.
Прен. Занещо, което закрива, прикрива истинското положение на нещата, действителността. Тия хора, привикнали да живеят в сферата на лъжата, пазеха под булото на външните обноски дълбокия разрив, който тровеше домашния им живот. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 92. Мнозина наши държавници и дипломати, които трябваше да бъдат признателни най-напред на българските въстаници, старателно се мъчат да обтегнат булото на мракът върху тие народни драгоценности. З. Стоянов, ЗБВ I.
4. Диал. Венчавка, сватба. Годи са Руси, Руси ле, / за Русанка, руса абълка, / таз му й неделя сватбата, / до неделя му й булото. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 79. Честито було! △ Честитявам було.
5. Разг. Тънка ципа, която обвива червата на животно или човек; кърпа. Почистено, прасето се обръщаше на гръб и от разрязания му корем майсторът-колач почваше да вади: червата, дроба, булото. Ив. Хаджийски, БДНН II, 20. Сичката живна дейност става в булото на чървата. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 27.
◊ Голямо було. Анат. Цирозна ципа, която се спуска надолу между червата и предната коремна стена. Малко було. Анат. Тясна ивица цирозна тъкан, която е разположена между стомаха и червата.
> Ако си булка, булото си гледай. Диал. Употребява се като напомняне към някого да не се меси в чужди работи. Булка под було. Диал. Казва се за отскоро венчана жена; млада булка. Стоян царици думаше: /../ Оставих булка под було, / седем години и осем. Нар. пес., Христом. ВВ II, 234. Ненчо му жалба дожаля, / та си булката остави, / булката под желто було, / ачи си Ненчо забягна. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 66. Вдигам / вдигна (махам / махна, свалям, сваля, смъквам/смъкна, снемам/снема) булото. Книж. Разкривам истинския непочтен лик на някого или на нещо, някакви непочтени дела. И жал ми е, че мен горчива чест се пада, / от неговите тъй изхитрени слова / да махна булото и всичко онова, / що се таи зад тях, наяве да изскочи. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 71-72. Пада ми / падне ми булото <от очите>. Разг. Започвам да виждам ясно действителността. Хвърлила си булото. Диал. За булка, младоженка — престанала да спазва обичая да стои смирено и да мълчи, престанала да се срамува.