БУЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. гальов, от булка (в 1 и 2 знач.); булчица1. — Сине, послушай ме!.. Стара съм вече, не мога къща да гледам. Намери си булче... К. Петканов, ОБ, 98. — Време е вече да идеш да си направиш сватбата и да си доведеш булчето. Ил. Блъсков ( превод), Лил., 1884, кн. 7, 3. Третя пролет стана как съм на чужбина. / Булче чака война, майка чака сина... П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 76. Дойновото булче / снощи доведено / при свекър, свекърва, / при зълва, йетърва. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 279. Попитай, Митко, дюлгери, / дюлгери, стари мастори, / тий ако си водят булките / и ти си булчето заведи, / булчето с мъжката рожба. Нар. пес., СбГЯ, 6. Секи си хвали булчето. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 151.