БУЛЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ЛЧИЦА1 ж. Умал. гальов. от булка; булче. — Павле, да не ни забравиш на сватбата!.. Каква хубава булчица ни доведе ти! Й. Йовков, Б, 72-73. — Прибери си се, та да видиш какво е да ти шета булчица, да те преглежда, да ти готви и да ти пере. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. Познавам тука едно семейство. Мъжът е арматурист... Бие жена си, тормози я, изневерява ѝ... А тя е една булчица — грях да ти е да я погледнеш. Й. Стоянов. ПД, 52. "Дали си имаш мила булчица, / Ангеле бре, войводо де? / Мойта е булка дългата пушка." Христом. ВВ II, 211.