БУЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ЛЯ, зват. бу̀льо, бу̀ле, ж. Диал. 1. Жената на по-възрастния брат по отношение на неговите по-млади сестри и братя и техните съпруги. Младата абсолвентка побърза да замине при брата си и буля си Гинка. Ст. Грудев, ББ, 41. Толкоз му беше приказката — да попита за братовица си. Луд ли е, та приказва само за буля си и за децата ѝ? Й. Йовков, ЖС, 145. — Мамиш се, деверьо! — каза смело Кръстевица. — Излъгали са те. Мене слушай!.. — Тебе са излъгали, бульо, тебе, а не мене! — пламна отново той. Г. Караславов, ОХ IV, 35. Като сте, буле, се наред / ти личиш буле, в булките. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 61. Иди, буле, думай добро за мене, / сал да дойде Пимпири Пенка при мене! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 180.

2. Омъжена жена на средна или в напреднала възраст; стрина. Когато понаредих дюкяна и закачих кепенците, дойде буля Ана. Ст. Чилингиров, ХНН, 72. — А че... чорбаджи, аз снощи ги чаках, чаках... те като са заловиха на...инаквото хоро.. — Ами буля ти хаджийка игра ли? — Ам че как?... И тя, и Анка, и, ... Д. Войников, КЦ, 43. Буля ли си, булка ли си? Погов., П. Р. Славейков, БП I, 56. ● Със собств. име, образувано от мъжовото, често като интимно обръщение. — Защо, буле Николѝце? Че лошо ли е да се живее сега? Ст. Марков, ДБ, 262. През деня двама стражари,.., спряха морните си коне пред портата на буля Кирилица. Елин Пелин. Съч. I, 60. Посред широката бай Зарьова стая е сложена трапеза, около нея събрано цялото семейство: бай Зарьо, буля Заревица, Диман, техният син, Аглика, негова невеста, Мирка. Ив. Карановски, Разк. I, 57.

— От тур. bula ’кака, леля’.

БУ̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Забулвам, пребулвам. Зели са Цена да булят, / първо ѝ було метнали — / дръпнала, та го скъсала. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 62. Преведи са, преклони са, мар Марийке, / че ти иде кръстничката, мар Марийке, / че ти води годеника / и ти носи бело було, / ще ти були тънка снага, тънка снага, бяло лице. Нар. пес., СбВС, 219. ● Обр. А слънцето неусетно беше залязло. Тънък мрак булеше полето. И. Петров, НЛ, 229. Фъртуната бясна / лицето му брули, / и дрямка опасна / очите му були. Ив. Вазов, Съч. III, 215. буля се страд. и възвр.