БУМАГА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУМА̀ГА ж. 1. Обикн. мн. Пренебр. Канцеларска преписка. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия. У някои служещи тя е станала като болест.. Впрочем причините за трупане на бумагите са различни. Н. Каралиева, Н, 84. Клюмнала кичур коси над куп листове и формуляри, съсредоточено пишеше... — Виждам, че сте заета. — Ами, бумагите могат да почакат... Поласкана съм, щом сте ми гост. Ем. Манов, БГ, 200. Бях при министра аз пак отзарана / .. / "Вашата просба, прочетох я снощи, /.. :/ имам предвид!" измърмора ми той / и запрелистя на масата рой / там навалени книжа и бумаги... П. П. Славейков, ОБ, 195.

2. Остар. Писмен документ. — Вземи тая бумага и я занес на командира на дружината. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 6.

— Рус. бумага.