БУМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀МВАМ, -аш, несв.;бу̀мна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бумкам изведнъж. В ушите ѝ бумнаха нови залпове, но този път те бяха някак много далечни и много глухи. Д. Ангелов, ЖС, 438. — Казвай какво е с Петко? — бумна тя с юмрук по приведения гръб дъщеря си, над която трепереше и не даваше никой да посегне. Ст. Даскалов, СЛ, 246. бумвам се, бумна се страд.