БУ̀МКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумкам и от бумкам се. Тя чу още няколко бумкания, но сега те бяха много далечни и
глухи. Д. Ангелов, ЖС, 534. Отвън се дочу бумкане подобно на мотор.