БУНАК —Речник на българския език — алтернативна версия
БУНА̀К
БУНА̀К, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. Недодялан, глупав, тъп човек; глупак. Аз съм стар табладжия,.., геле не съм хвърлил,.. Каних даскала да го уча, а той един бунак,
само декламира и песнопойки чете! Чудомир, Избр. пр, 62-63.