БУНГАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

БУНГА̀ЛО, мн. -а, ср. Малка едноетажна, обикн. дървена, постройка за летуване. Скоро той пренесъл скромните си вещи в бунгалото, разположено в Софийското поле. Й. Попов, БНО, 136.

— От инд. през англ. bungalow. — Друга форма: бъ̀нгало.